Св. Иван Рилски - покровител на миньорите
Началото на въгледобива в пернишкия каменовъглен басейн
Откриването на Мини Перник през 1891 г. променя коренно облика и живота на село Перник. Разработват се рудниците: Стари рудници, Бели брег, Хумни дол, Христо Ботев, Попов дол, Царева круша, Куциян и Гладно поле. Едновременно с това се откриват работилници и предприятия, обслужващи мината. През 1899 г. в Перник е построена първата електроцентрала в България (с мощност 150 волта) – използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея. През 1918 г. влиза в действие електроцентрала с мощност 3000 волта.
Във връзка с разрастването на въгледобива през 1893 г. е открита за експлоатация ж.п. линията Перник-София, а в края на 1907 г. е построена ж.п линията Перник-Радомир. За да се избегне натрупването на вагони през 1929 г. е построена ж.п. гара Куциян (днешната гара Разпределителна).
През 1919 г. е доставен първият пътнически автомобил, който превозва работниците от близките села. С него се поставя началото на минния автомобилен парк.
Още с разкриването на старите рудници около тях са построени 4 жилищни сгради. С това се поставят основите на минното селище. Изграждат се работнически квартали – Хумни дол, Куциян, Бели брег. Успоредно с това се изграждат и жилищни квартали за управата на мината – Инженерен, Красно село, Стария и Новия безистен, Твърди ливади. Жилищният квартал “Твърди ливади” (1926-1928 г.) е първия съвременен работнически квартал в България. През 1929 г. е изграден квартал Рено, който се вклинява между минното селище и село Перник.
Заедно с изграждането на жилищни квартали започва благоустрояването на Перник – строителство на шосета, мостове, канализации, водопроводи.
През 1899 г. е построена първата амбулатория с 5-6 болнични легла. През 1909–1911 г. сградата се достроява с още 5 стаи и болничните легла стават 20-25. През 1928 г. е построена нова масивна сграда за амбулатория (бившата стоматологична поликлиника).
През 1903 г. е открито Минното първоначално училище “Иван Рилски”, а по-късно - негови клонове в Куциян и Хумни дол. От 1907 г. учебните занятия на минното училище се водят в нова сграда. През 1929 г. в Перник има общо 2625 ученици и 72 учители.
В началото на ХХ век са учредени Минно читалище с библиотека (1902г.) и първия в България работнически театър (1919 г.) под ръководството на Иван Перчев. Създава се минен духов оркестър, а от 1927 г. и симфоничен с диригент Асен Карастоянов.
През 1903 г. Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите и за първи път в Перник се чества Минният празник.
През 1925 г. мините във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина са обявени за Държавно автономно техническо предприятие.
До 1929 г. село Перник се превръща в индустриален център. С Указ № 402 от 26 юни 1929 г. Перник е обявен за град.