"Водоотливна галерия" е първия държавен рудник открит официално на 17 август 1891 година. Намира се в местността „Кулата“ и е известен под името „Старите рудници“. Около „Водоотливна галерия“ се развиват участъци с подземен добив, известни като „Трети рудник“ и „Четвърти рудник“ – старите перничани още помнят останките от тези рудници около стадион „Миньор“. В момента, в част от галериите на „Старите рудници“, е експониран единствения в България Подземен музей по минно дело.
Рудникът започва работа през 1905 г. Методиката на работа е аналогична с тази в „Старите рудници“ – „стълбарчене с обрушаване“. Подземният добив е преустановен през 1924 г., когато рудникът се запалва в откритата част в местността „Неново бърдо“. Чрез извозна галерия въглищата се доставяли до сепарация „Бели брег“. До края на съществуването му през 1935 г. функционира като открит рудник.
Подготовката за експлоатация на рудника започва през 1906г. До 1910г. функционира като част от открития рудник „Хумни дол“. В края на същата година е завършена дековилната връзка между „Старите рудници“ и „Бели брег“. Въглищата се добиват по метода на „стълбарченето“, но впоследствие изцяло се механизират. След 1924 г. през него се извозват въглищата, добити от новооткрития рудник „Цалева круша“. Извозът с електрически локомотиви се активизира след построяването на новата сепарация през 1925 г.
Строежът на рудник Шахта „Света Ана“ започва през 1926 г. Шахтата е с дълбочина 50 метра и вътрешен диаметър 5,5 метра. През 1929 г. е завършена шахта №2, наречена още „вентилационна“, която служи и за резервен изход за работниците и за вентилация. При изработването ѝ за първи път се използват пневматични чукове с клинове на фирмата „Флотман“. Още в първите месеци на експлоатация в рудника експериментално се използва „цемент-гън“ машина за впръскване на течен бетон върху стените на галериите, с цел проучване на възможностите за замяна на дървените крепежни рамки.
С изграждането на шахтата се централизира водоотлива в района – изгражда се двоен резервоар, който събира водите от рудниците: „Бели брег“, „Света Ана“, „Попов дол“ и „Цалева круша“. При нужда част от водата се подавала на „Брикетна фабрика“ за промиване на въглищата. Извозът на въглища е изцяло механизиран – посредством безконечни въжета и електрически локомотиви.
Рудникът функционира от 1924г. Извозът на добитите въглища е изцяло електрифициран от 1927г. В работата му се използват подкопни машини система „Флотман“, „Ингерзол“ и „Демаг“. Машините подмогнали бързото напредване в глериите, но не и по отношение на „очистните работи“. През 1938г. са заменени с леки електрически верижни подкопни машини „Корфман“ за работа на „широк фронт“. Мощността на мотора е 13 конски сили. Дълбочината на подкопа 2 м, а височината на подкопа 12 см.
