Рудник "Бели брег"
Рудник "Хумни дол"
В научната литература Пернишкият терциерен басейн е споменат за първи път от френският геолог Ami Bue (1789 – 1881). По-късно австрийският геолог Ferdinand v. Hochstetter извършва проучвания в Пернишката котловина, като я описва под името “Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша“.
Проф. Franz Toula продължава проучванията, придружаван от първия български геолог проф. Георги Златарски, и регистрира при с. Бучино четири, при с. Мошино три и при Бачин дол два въглищни пласта. По-късно, проф. Г. Златарски издава „Геология на България“, в която очертава и границите на Пернишкия каменовъглен басейн.
След Освобождението на България (1878г.) към Министерство на финансите се създава „Минно отделение“. Именно на него държавата възлага проучването на каменовъгления басейн, който се очертава във Владайско–Мошинско–Пернишката котловина.
Експлоатацията на каменовъглените залежи започва в землището на село Мошино през 1879 г. при правителството на Тодор Бурмов, а общото годишно производство достига 914 тона. Една година по-късно (1880 г.) частен интерес към находището проявява известният български индустриалец Иван Грозев - кмет на София и първи председател на търговско промишлената палата. През 1884 г. той сключва контракт с държавата и поема експлоатацията на каменовъглените залежи при с. Мошино. Главен технически ръководител е Ф. Емил Щубел.
През 1906 г. геолога Л. Ванков, служител на Министерство на търговията, промишлеността и труда издава геоложка карта на басейна. Две години по-късно Л. Ванков и инж. Георги Коняров извършват допълнителни проучвания на Пернишкия и Бобовдолски басейни, следствие на които се променя Закона за мините и въглищните басейни, в пълните им граници остават изключителна държавна собственост.
Последвалите геоложки проучвания на Пернишкия каменовъглен басейн дават пълна картина на геологията, петрографията и развитието на басейна, отразени в трудовете на проф. Г. Бончев, инж. Васил Радославов („Пернишкият каменовъглен басейн“), инж. Г. Коняров („Кафявите въглища в България“), д-р Г. Берегов („Върху геологията на терциера в Пернишко“ отпечатана в “Geologica Balkanica”), д-р E. Haberfelner и др.