ПЕРНИК ПРЕЗ XX ВЕК

След Освобождението на България (1878г.) към Министерство на финансите се създава „Минно отделение“. Именно на него държавата възлага проучването на „каменовъгления басейн, който се очертава във Владайско–Мошинско–Пернишката котловина“.

Експлоатацията на каменовъглените залежи започва в землището на село Мошино през 1879 г. при правителството на Тодор Бурмов, а общото годишно производство достига 914 тона. Една година по-късно, 1880г., частен интерес към находището проявява известния български индустриалец Иван Грозев. През 1884 г. той сключва контракт с държавата и поема експлоатацията на каменовъглените залежи при с. Мошино. Главен технически ръководител е Ф. Емил Щубел.

Проучванията на пластовете около Перник започват малко преди 1891 г., когато все още функционира и предприятието на Иван Грозев при с. Мошино.

На 17 август 1891 г. започват работа Държавни Мини „Перник“ с полагането на първата копка в пластовете край с. Перник.

Първият държавен рудник се открива в местността „Кулата” и е известен под името „Старите рудници” (сега Подземен минен музей). От момента на първата копка до края на 1891г. са добити 8 429 тона въглища, което е два пъти повече от годишното производство в предприятието на Иван Грозев.

По-късно се разработват и рудниците: Бели брег, Хумни дол, Христо Ботев, Попов дол, Царева (Цалева) круша, Куциян, Гладно поле, строи се шахта „Света Ана“…. Едновременно с това се откриват работилници и предприятия, обслужващи мината.

Първата сепарация „Старата фабрика“ е построена през 1895 г., а машините били инсталирани от „един техник-французин“, който монтирал в съседство със сепарацията и малка промивна инсталация за брикетиране на въглища. На същия „техник французин“ било възложено и „монтирането на една малка електрическа централа, която била доставена за 19,894 франка. Така, че за първи път електрическата енергия в България е била използвана за осветеление, макар и твърде примитивно в мината Перник през 1895 г.“.

Първата електроцентрала в България влиза в експлоатация през 1899г. и е с мощност 150 волта – използвана е за осветление на пресевната фабрика и района около нея. През 1918 г. се пуска в действие електроцентрала с мощност 3000 волта, а десет години по-късно и електрическа централа 6 000 волта (ТЕЦ „Перник“).

Във връзка с разрастването на въгледобива през 1893г. е открита за експлоатация ж.п.линията Перник-София, а в края на 1907г. е построена ж.п.линията Перник-Радомир. За да се избегне натрупването на вагони през 1929г. е построена ж.п.гара Куциян (днешната гара Разпределителна).

През 1919г. е доставен първият пътнически автомобил , който превозва работниците от близките села. С него се поставя началото на минният автомобилен парк.

Още с разкриването на „Старите рудници“ около тях са построени 4 жилищни сгради. С това се поставят основите на минното селище. Изграждат се работнически квартали – Хумни дол, Куциян, Бели брег. Успоредно с това се изграждат и жилищни квартали за управата на мината – Инженерен, Красно село, Стария и Новия безистен…. Жилищният квартал “Твърди ливади” (1926-1928 г.) е първият планиран работнически квартал в България. През 1929 г. е изграден квартал Рено, който се вклинява между минното селище и село Перник.

Заедно с изграждането на жилищни квартали започва благоустрояването на Перник – павирнане на градските улици, строителство на шосета, мостове, канализации , водопроводи.

През 1899 г. е построена първата амбулатория към „Мината“, разширена между 1909 – 1911 г. с още 5 стаи и база от 20-25 болнични легла. Три години по-късно е завършена сградата на „амбулаторията“ (бившата стоматологична поликлиника).

Засилва се развитието на търговията и банковото дело. През 1921 г. е учредена Пернишката Популярна Банка с 59 учредители. Откриват се първите занаятчийски и потребителски кооперации, в т.ч. кооперация “Народен хляб”.

Открито е Минното първоначално училище “Иван Рилски” (1903г.), а по-късно негови клонове в кварталите Куциян и Хумни дол. От 1907 г. учебните занятия на минното училище се водят в нова сграда. През 1929 г. в Перник има общо 2625 ученици и 72 учители.

В началото на ХХ век са учредени Минно читалище с библиотека /1902г./, и първият в България работнически театър (1919 г. ) под ръководството на Иван Перчев. Създава се минен духов оркестър, а от 1927г и симфоничен оркестър с диригент Асен Карастоянов.

През 1903 г. Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите и за първи път в Перник се чества Минният празник.

Тежката икономическа криза, в която изпада България след Балканските и Първата световна война налагат спешни реформи, които засягат и миннодобивната индустрия. След основни проучвания, през април 1924 г. министърът на търговията Цв. Бобошевски внася „законопроект за държавните каменовъглени мини във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина“. Законът влиза в сила от 01.04.1925 г. и дава автономно управление на Държавни Мини „Перник“, които формират самостоятелно държавно минно-техническо стопанство. Върховен орган на управлението е Административния съвет, назначаван и освобождаван от Министерския съвет. Решенията на Административния съвет се привеждат в изпълнение от Дирекционен комитет, а контролните функции се изпълняват от Проверителен съвет. Министерския съвет упражнява върховен надзор над Мината чрез министъра на търговията, който е и председател на Административния съвет.

С въвеждането на Автономно управление ДМ „Перник“ се превръщат в основен двигател на индустриализацията на България в следосвобожденската ѝ история и водещ фактор в българския стопански живот. Под ръководството им преминават и мините „Бобов дол“ и „Марица“, а след 1934г. всички държавни каменовъглени, рудни, солни и др. мини. Държавни Мини „Перник“ са основен фактор за финансовата стабилност на България. В периода 1925 – 1940г. в държавната хазна са постъпили 1,414,030,711 лева от печалбите на дружеството, което е съизмеримо единствено с приходите от държавните железници и народната банка. Съгласно задълженията на България от Ньойския договор и Нишката конвенция, Мини „Перник“ издължават на Югославия въглища за сметка на българската държава на стойност 302,000,000 лева.

След 09.09.1944г. ДМ „Перник“ загубват своята автономия и поетапно от тях се отделят мините извън Пернишкия каменовъглен басейн. Създават се Държавни Мини „Г.Димитров“, а по-късно СМЕК „Г.Димитров“. До 90-те години на ХХ век мини Перник са изключителна държавна собственост. През първото десетилетие на ХХI век собствеността на дружеството е отдадена на концесия или приватизирана, рудниците функционират като частни обекти и практикуват единствено открит въгледобив.