ПЕРНИК ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Водоотливна галерия“ е първия държавен рудник открит официално на 17 август 1891 година. Намира се в местността „Кулата“ и е известен под името „Старите рудници“. Около „Водоотливна галерия“ се развиват участъци с подземен добив, известни като „Трети рудник“ и „Четвърти рудник“ – старите перничани още помнят останките от тези рудници около стадион „Миньор“. В момента, в част от галериите на „Старите рудници“, е експониран единствения в България Подземен музей по минно дело.

„Машинна служба“ към ДМ „Перник“ е създаден през 1892г. Започва дейността си като „ковачница“ – с едно огнище, една ръчна бормашина, двама майстори и трима чираци…С разрастване на дейността на Мините нараства и необходимостта от разширяване на „ковачницата“. От 1897 г. тя е работилница с шлосерно, ковачно и дърводелско отделения, с подразделения към отделните рудници. През 1920 г. започва строежа на „здание за обща работилница“ което е завършено през 1924 г. Новата Машинна работилница е с десет отделения: монтьорно, шлосерно, стругарно, леярно, ковачно, тенекеджийско, лампаджийно, инструментално, дърводелно…От 1931 г. функционира ново отделение за производство на пирони, черни болтове, гайки и лопати за рудниците.

Първоначално железницата работи с въглища – внос от Англия и Германия. С разработването на Пернишкия каменовъглен басейн, държавата започва политика на трансформация на стопанството чрез употреба на „местно гориво“. При новите поръчки на локомотиви, които прави БДЖ се заявяват такива с по-големи скари пригодени за употреба на пернишки въглища. С цел оптимизация на транспорта през 1929 година е построена триажна гара „Куциян“ – сега „Перник – Разпрезелителна“. Към гара „Перник“ се изгражда ЖП Депо обслужващо маневрирането, помощната служба и ремонтите на трасето.

През 1894 г. се открива амбулатория с малка аптека, завеждана от един медицински фелдшер. До 1922 г. към рудник „Бели брег“ се открива втора, а към рудник „Хумни дол“ – трета амбулатория. През 1926 г. е завършена сградата на така известната до днес „Амбулатория“, отваря врати „Минната болница“. Болницата стартира с две отделения: вътрешно и хирургическо с напълно обзаведена операционна залa.

Електрическата служба при ДМ „Перник“ се създава през 1899г., когато се инсталира малка централа служила за осветление на пресевната фабрика и района около нея. В следващото десетилетие поетапно се изграждат електрическа централа 220 волта, и „централа 3000 волта“. През август, 1929г. в пробна експлоатация е пусната „централа 6 000 волта“ (по-известна като ТЕЦ „Перник“). Новата централа работи с машини на А Д „Шкодови заводи“ – Пилзен и инсталирана мощност 8 000KW обособени в две турбогрупи от 4 000 KW с възможност за претоварване с 25%. При последвалото разширение общо инсталираната мощност нараства до 50 000 KW. От 1934г. „Електрическа служба“ при Мини Перник се разделя на „машинно-електротехническо“ отделение и отделение „електроснабдяване и електрически централи“. С Указ № 60 от 1938г. започва електроснабдяването на Софийска електрификационна област.

С ентусиазма на чешки и български капелмайстори в края на XIX век в село Перник се създава духовия оркестър при ДМ „Перник“. Официално Минния оркестър съществува от 1901г. С времето се обособяват духов и струнен оркестър и джазов ансамбъл. Специално е участието на музикантите в честванията на Минския празник и официалните тържества в селището. Концертите на струнния оркестър се предават редовно от радио „София“. През 1911г. изпълнения на Духовия оркестър са записани на дългосвиреща плоча. С историята на оркестъра на Мината са свързани имената на Ян Кубичек, Александър Миладинов, Асен Карастоянов… През 1927г. инж. Евстати Александров основава музикалното дружество „Добри Христов“.

Минното читалище е създадено с благословията на ръководството на ДМ „Перник“ от Никола Плачков, Никола Симеонов, Боян Димитров и други служащи в Мината… Сградния фонд, както и обзавеждането са предоставени от ръководството на Мините… От началото на ХХ век читалището било сцена на „любителски театър“ в селището Перник. През 1902г. се състояло представлението „Иванко“, което макар и любителско преминало при голям успех: от билети били събрани 92 лева, а сред публиката личали имената на инж. Симеонов и инж. Садаков. След 1905г. се назначава комитет за уредба на читалището. В средата на ХХ век Минното читалище вече разполага с добре уредена библиотека от приблизително 20 000 тома литература и 150 периодични издания на български, немски, френски и руски езици…Персоналът се състоял от един библиотекар, един помощник библиотекар и един разсилен…

Минното училище „Св. Иван Рилски“ отваря врати през 1903г. и обучава предимно децата на заетите в ДМ „Перник“. Училището се отделя от първоначалното училище, в което макар и за кратко, около 1874г. е бил учител Иван Вазов. Минното училище стартира с 46 ученика и един учител, а през учебната 1909 – 1910 г. в него вече се обучават 120 ученика от четирима учители. През учебната 1919 – 1920г. броят на учениците нараства на 438, а на учителите на девет. Клонове на училището са открити в кв. „Хумни дол“, „Куциян“, „Попов дол“, „Тева“ и „Радина чешма“…С разрастването на индустриалния център инвестициите в образованието нарастват. Ръководството на Мината инвестира над пет милиона лева за построяването на ново, модерно училище (днес IX-то основно училище), в което се обучават 1100 ученика (1939 – 1940г.). От 1922 година към Държавното средно техническо училище в София се открива „минен отдел“, който през 1942г. се премества в Перник. В 1948г. училището се утвърждава като Минна техническа гимназия, а от 1951г. като Техникум по минна и рудна промишленост и металургия „Христо Ботев“, чиито наследник е ПГЕМП…

Официално Свети Иван Рилски бил честван като покровител на миньорите на 1 ноември 1903г. По това време се установил и девиза на миньорите: „БОГ НА ПОМОЩ“. За „избор“ на покровител на Мината се водели доста спорове сред инженерния състав още от края на XIX век. Споровете били продиктувани преди всичко от националния произход на инженерите и спецификата на българската история…Била създадена комисия в състав: инж. Ив. Симеонов, Франц Скричка, Тома Нелиба и Ян Мечирж, която трябвало да вземе решение кой от светците Св. Прокопий, Св. Варвара или Св.Иван Рилски да е патрон на Мината…Решението било взето с 3 срещу два гласа в полза на българския светец Иван Рилски. С писмо № 13933 от 30.07.1903г. Министъра на търговията официално разрешава ДМ „Перник“ да честват всяка година 19 октомври (1 ноември) като „свой празник в чест на патрона си Св. Иван Рилски“.

Съюзно колоездачно дружество „Миньор“ е създадено през 1912 година. До средата на ХХ век достига до 220 постоянни членове. Дружеството участва във всички колоездачни шосейни състезания и печели първи награди от националните съюзни събори. През 1929 г. във Варна печели купата на Н.В.Царя, която е връчена лично от Борис III. Автономното управление на ДМ „Перник“ след 1925г. позволява на минната управа да разкрие „минна служба за телесно възпитание“, чиито цели са да създаде условия за всестранно спортуване и да поддържа интереса на работещите и младежите към „телесната култура“. Малко известен е факта, че в Балканските и Първата световна войни колоездачно дружество „Миньор“ е гръбнака на новосформираните колоездачни роти…

Работническият театър към ДМ „Перник“ е създаден през 1919г. под ръководството на „директора – стопанин“ Иван Пенчев. Първата пиеса „Златното руно“ от Пшебишевски е представена от Иван Пенчев, Александър Паспалев, Драгомир Капанов, Пожарова, Елена Стойнова и „няколко чиновници любители“. Постановката се радва на голям интерес. В първия период на театъра 1919 – 1924г. в трупата участват Иван Пенчев, Кирил Попов, Анка Стойнева, н.а. Владимир Тенев, з.а. Петър Кючуков, Цветана Арнаудова, Панчо Михайлов, Владимир Русалиев, Истилиян Кръстев, н.а. Владимир Трендафилов, Камен Зидаров и Васил Николов…

Минната църква „Свети Иван Рилски“ е построена през 1919 година. Освещаването е извършено на следващата 1920 година от епископ Варлаам. В навечерието на Втората световна война църквата е изографисана от именитите български художници Дечко Узунов и Никола Маринов. В работата им помагали Димитър Кандимиров и синът на свещеника поп Лило художникът Александър Поплилов. До средата на ХХ век управлението на Мините утвърждава годишна издръжка за храма от 200 000 лева. През 1936г. в „Клепало“ е построен параклиса „Св.Св. Петър и Павел“.

На 24 юни 1926г. се учредява „Взаимоспомагателна каса спестовно-посмъртна каса „Миньоръ“ на чиновниците при държавната каменовъглена мина „Перникъ“. Касата била създадена от 72 члена и имала следните цели: спестовност, обслужване на заеми,подпомагане в случай на смърт и специално лекуване. Всеки член на касата внасял за всеки болен по 20 лева, а за подпомагане на наследниците в случай на смърт по 50 лева. През 1935г. касата се преучредява. Нейни членове задължително са всички щатни служители и работници при държавните мини, които участват във фонд „пенсии за прослужено време“, като същите запазват правото си да бъдат нейни членове и след напускане или уволнение от работа…

Отборът по футбол към ДМ „Перник“ играе първите си мачове през 1919 година. Според архивите на Мината Спортен клуб „Кракра“ официално е основан на 20 април 1920 година. Първото клубно игрище е в района на ЖП гара Перник (сега парково пространство). През 1928 година е завършено строителството на Стадиона на мира (стадион „Миньор“). Отборът се състезава в Рилската спортна област. Печели първото място в годините 1926 – 1932. През 1936 г. е първенец в Рилската спортна област и участва в турнира за Купата на Н.В.Царя. През 1929 г. побеждава цариградския тим „Ени Шишли“. Макар да губи, остава запомнящ се мача с „Рапид“ – Виена от 1937 г. Едни от най-емблематичните играчи на отбора са братята Лозанови – Никифор ( Кино), Георги и Михаил (Мико). Михаил Лозанов – Танка е един от най-емблематичните играчи не само на „Кракра“, но и на „Левски“ и националния отбор. Балкански шампион от 1932 г. и първият българин играл в „Байрен“ Мюнхен.

В структурата на ДМ „Перник“ функционира специално звено, наричано до 1925г. „архитектурна служба“, която планира и координира изграждането на индустриалното селище. След 1925г., когато Мината получава автономия, службата се трансформира в отдел „Благоустройство“, а три години по-късно се разделя на „архитектурна“ и „благоустройствена“ служби, завеждани съответно от архитект и инженер-строител. Задачата на строителното отделение била да задоволява нуждите на Мината по отношение на сгради, пътища, мостове, водоснабдяване и канализация. Планира се централната градска част с емблематичните за времето места на общуване развити около знаковите и днес сгради на Минна Дирекция, каса „Миньор“ (сега ДСК), Градските хали (разрушени през 70-те години на ХХ век при строителството на Синдикалния дом) и гара Перник. Жилищните квартали, индустриалните звена и местата за общуване са отделени със зелени паркови площи дело на службата „Градини, паркове и залесяване“. През 1940г. в индустриалния град са завършени четири градини-паркове с обща площ 360 декара, а градският парк е основно преустроен. Разсадниците към Мината отглеждат салкъмови фиданки, декоративни дървета, кичест люляк, акация, различни тополи…За управата на ДМ „Перник“ „повече зеленина в парковете и градините не означава само естетика, но и здраве за живущите там…“

Химическа лаборатория към ДМ „Перник“ е създадена в края на 1925г. През 1936г. е завършена сградата, в която се помещава до 2015г. Лабораторията започва дейността си с петима инженер – химици. Нейните основни цели са да извършва редовни анализи на въглища, материали, рудничен въздух…Изготвя специални препарати за нуждите на различните минни подразделения, срочни анализи на водите от електрическата централа, както и на рудни проби от мините в Елшица, Бургас, Пожарево, Елисейна…

„Централна спасителна станция при ДМ „Перникъ“ е основана през 1928г. с дейното участие на инж. Хелмут Брокс. Стартира с персонал от 12 човека, които дежурят непрекъснато на две смени. През 1939г. към нея се присъединява и пожарната команда към Мините с цел сътрудничество и по-голяма ефикасност при предотвратяването на различни злополуки – както под земята, така и на повърхността. Спасителите работят предимно с уреди на фабриката „Дрегер – Любек“: дихателни апарати, съживителни апарати, инхалационни куфари. Почти през целия ХХ век „Спасителна служба“ е една от най-професионално подготвените и мобилна структура в областта на спасителното дело. Нейните служители са първите, които реализират спасителни действия при едни от най-тежките злополуки в историята на минното дело в България…

Политиката на Държавни Мини „Перник“ предвижда изграждане на инфраструктура и благоустройство на минното селище. Центърът се премества в индустриалната част и поетапно изземва функциите на селото. Построени са пътища и мостове: шосирани са всички улици, а главните са павирани. Построен е „Витошкият водопровод“ и канализацията на минното селище. Изградени са жилищни сгради за инженерния състав и работещите в Мината. През 1926г. по проект на арх. Белковски и инж. Заяков започва изграждането на квартал „Твърди ливади“ – първият планиран работнически квартал в България. На 26 юни 1929 година с Указ №402 на цар Борис III Пернишката селска община се преобразува в градска.

Емблемата на града „Минна Дирекция“ е построена през 1932 г. по проект на българските архитекти Коста Николов и Илия Попов. Сградата е издържана неокласически стил и разполага с великолепен вътрешен двор. Отвътре е облицована с италиански мрамор , полиран гранит и декоративен чешки фаянс. Часовниковият механизъм на кулата е система „Бреге“ и е свързан с още 30 по- малки стенни часовника разположени в кабинетите на Дирекцията. Системата работи на електромеханичен принцип. Сградата е недвижима културна ценност, част от групов паметник.

През 1932 г. е положен основният камък на градските хали.

Плувният басейн в Градският парк е завършен през 1932 година. „Спортният къпален басейн“ е с размери 50 / 20 метра. Към съоръжението функционират плаж, спортни трамплини и кули, душове, гардеробна.

Единствения на Балканите завод за производство на пектин на прах и плодови сокове оборудван изцяло с български машини. През 1933 г. започва изграждането на фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, собственост на акционерното дружество „Рекс“. След 1944г. фабрика „Шипкар“ е национализирана и преструктурирана в отрасъл на инвестиционното машиностроене. Заводът е проектиран от немският възпитаник инж. Иван Байчев.

Сградата на Пощенската палата е завършена през 1953 г. Строежът започва през 1947 г., когато Пернишката община ръководена от кмета Йордан Пешев отчуждава терените около река Струма. „Пощата“ е проектирана от арх. Константин Богоев.

На 8 август 1953 г. СМК „Ленин“ произвежда първата българска стомана. Първото металургично предприятие е официално открито на 5 ноември 1953 г. Заводът е проектиран и построен по съветска техническа документация и работи със съветско оборудване. Произвежда агломерат, чугун, мартенова стомана, валцувани черни метали, стоманени топки, профили и прокат за нуждите на вътрешния и международния пазар.

Двореца на културата отваря врати на 12 февруари 1957 г.. Сградата е проектирана от българския архитект Александър Дубовик, като за изграждането ѝ се използват основно български материали: цветен жаблянски мрамор, бял русенски камък, дъбова дървесина. В скулптурната украса са включени творби на Любомир Далчев, Секул Крумов и Благой Иванов.

През 1959 година Перник е обявен за окръжен център. С Решение на Градски народен съвет от 1963 година е приет нов градоустройствен план.До 70-те години на ХХ век все още е запазено влиянието на индустриалната градска култура от първата половина на века. В дъното, на мястото на днешната община се е намирал „Магазина“ на Мината.

През 1972 година са завършени сградите на хотел „Струма“ и Дома на Синдикатите. „Профсъюзният дом“ е изграден по проект на арх. П. Радев, арх. Ив. Сиврев, инж. П. Малеев, и инж. Д. Каравчев.

Централната градска част постепенно се оформя в съвременния си облик с градоустройствения план от 1963 г. и последвалите го актуализации от 1971 и 1974 г. През 1978 година завършва строителството на сградата на Община Перник.

През 1982 година по повод 100 годишнината от рождението на Георги Димитров се оформя пространствено съвременния облик на централната градска част с акцент върху мемориалния комплекс на миньорския труд. Мемориала е открит официално на 18 юни същата година. Проектиран е от архитектите Иван Татаров, Тотю Тотев, Иван Николов и Тянко Серафимов. Автор на скулптурните композиции е Секул Крумов.